Ходихме до гроба на Дарки. Здравецът, който посадихме миналата година се е разлистил. Поникнали са и теменужки. На него щеше да му хареса.
Липсваш ни, малко братче.
Палав спамец
декември 11, 2008Днешният е поезия… Ще ми се да знам какво точно пушат…
Penis Enlarge Patchh WORKS!
We know: CLICK HEREWords for their arrows and speak as if they are filled with
tears, and spoke unto her words of and culture, but when
the heads of the families stature of our manhood, in the
growth in unworldliness is agitated by agony, that is perfectly
helpless,.
Напук на всичко все още има свестни хора
декември 3, 2008Не знам за вас, но за мен слушането на музика е особено преживяване. Не съм от хората, които просто си пускат нещо за фон. Обичам да чета текстовете, да търся информация за нещата, които са ми направили впечатление, да се задълбавам. Последното често води до нещо като information overload и понякога Гибли става жертва на спонтанните ми изблици да и пускам някой изпълнител и да я заливам с неща за него, които са ми се сторили интересни. Не знам доколко на нея и е интересно, но по думите й говоря доста разпалено и понякога даже я зарибявам.
Цялото това лирично встъпление е плод колкото на невъзможността ми да започвам постовете си по интересен начин, толкова и на желанието ми да се изфукам, че по подобен начин я “открехнах” за AYREON и може да се каже, че вече е фенка на проекта. И понеже едно нещо обикновено води до друго преди няколко дни докато ровех из youtube се натъкнах на това изпълнение:
Парчето е The Castle Hall от Into The Electric Castle в изпълнение на Streams of Passion и Damian Wilson. Гибли направи грешката да ме попита къде другаде е участвал Damian Wilson и стана тя каквато стана. Изнесох й кратка история на Threshold и изразих съжалението си от напускането на Мак и възхищението си от това как Damian се притече на помощ на старите си колеги и спаси турнето им. После попаднах на новината, че е пуснал целият си соло каталог за безплатно сваляне и естествено се възползвах от възможността. Без някакви предварителни очаквания пуснах единият албум и останах изключително приятно изненадан. Музиката е нежна, меланхолична, с рядко смислени текстове (повярвайте ми това Е голяма рядкост щом иде реч за хард рок и хеви метъл). Предимно китара и глас с ненатрапващи се включвания на други инструменти. Вълшебна. А най-прекрасното е, че си личи колко много Damian обича това, което прави.
Логичната, поне за мен, следваща стъпка беше да натисна бутона Donate и да даря скромна сума за каузата. Човекът ми беше подарил няколко прекрасни мига с творчеството си и това беше моят начин да кажа благодаря. Нещата би трябвало да приключат до тук, но на следващият ден в пощата ми имаше писмо с подател Damian Wilson. В него той лично ми благодареше за дарението (чак ме хвана срам колко е скромно) и изразяваше радостта си, че музиката му е стигнала до България. А на мен ми стана адски хубаво, че още има такива хора, които искрено обичат онова, което правят и парите не са единственият им движещ мотив. Поклон. Това донякъде ми върна вярата в човечеството…
Вместо завършек един цитат от коментарите под горното видео:
joeyz70
Your right about this guy, he is the most genuine bloke you could meet. I mixed with him 15 years ago while working in the U.K. He use to sing in the pub with just a guitar and would mesmorize everyone. There is no shit about him.
Какво ме прави щастлив (игра)
декември 3, 2008По най-различни причини бях зарязал блога тотално, но Гибли ми прехвърли топката на поредната игра, така че измъкване няма 
Шест неща, които ме правят щастлив:
1. Гибли. Времето прекарано с нея минава твърде бързо и никога не стига. Трудно е да опиша какво значи тя за мен, така че ще кажа само: “Благодаря ти, че те има”.
2. Да знам, че всички в семейството ми са здрави и са добре. Наскоро загубихме скъп член и още не можем да се отърсим от случилото се…
3. Четенето на хубави книги. Случва се все по-рядко и това го прави още по-ценно. (Не четенето, хубавите книги…)
4. Слушането на хубава музика. И тук както с четенето е сложно. Фонотеката ми става все по-голяма, но пък наистина качествените неща се срещат все по-рядко. За сметка на това си набавям разни стари, но златни неща и им се радвам като малко дете.
5. Приятелите. Което пък е доста странно, защото съм доста антисоциален. Но покрай ShadowDance намерих хора със сходни интереси и едното доведе до другото. На списанието трябва да благодаря и за това, че срещнах Гибли.
6. Колкото и тривиално да звучи – уикендите. Дали ще ги прекарам вкъщи или навън няма значение.
Толкова от мен. Щафетата ще предам само на Волкос. И без това той е голям и страшен, та това ще компенсира, че не са 6-ма
Дарки вече го няма…
май 4, 2008Никога повече няма да го видим да прави това…
Дарк Йода Болтън
/14.07.2001 – 04.05.2008/
Почивай в мир, малко братче.
Дарки…
април 28, 2008…не е добре. Така и не разбрахме какво се случи. Как се разболя. Отслабна доста. Изкара 12 дни на системи. После се появи светлина в тунела. Уж изследванията бяха оптимистични. Всичко беше в граници. И на 13-тия ден нещата се влошиха рязко. Сега отново е на система, но сякаш е загубил желание за живот. Майка ми и баща ми правят всичко възможно. Разтриват го, хранят го като бебенце. Изнасят го да си върши физиологичните нужди. А той горкият няма никакви сили.
Тази снимка е от преди 9 дни:
На моето легло/кресло е. Качи се самичък. Вече не може…
Мамка му, животът е гадна кучка. А Дарки е само на 7 години.
Точно сега имам огромна нужда от някакво чудо. Моля…
Wireless at last
април 11, 2008След доста отлагане се сдобих със Edimax Wireless Router BR-6504n, купен на промоция от Multirama. EEE PC-то от своя страна се сдоби с безжичен интернет. Аз доволен 
Една седмица с EEE PC :)
април 5, 2008Измина първата седмица активно ползване на EEE PC-то. Може да се каже, че съм повече от доволен. Машинката оправда всичките ми очаквания, че даже и ги надмина. Първата ми работа беше да замъкна Гибли на пазар. След доста обикаляне се сдобих със следните благинки:
1. Logitech Ultra-Flat Keyboard
Разкошна клавиатура. Меки клавиши и истинско удоволствие да се пише. Само End-а са го набутали на странно място и продължавам да го бъркам, но ще свикна:) Основен минус е високата цена. (За 1/2 от тия кинти A4Tech предлагат страхотно решение, ако имаше USB вариант нямаше да му простя.)
2. Мишок G-Cube Wind
Без съмнение най-красивата мишка, която съм имал. Като бонус е и удобна. Да, знам, че се водят женски, но ми е подарък и страшно и се радвам. Единствен минус, няма допълнителни бутони програмируеми бутони, но пък не е голяма болка. П.П. G-Cube е запазена марка на A4Tech
Последва здрава експлоатация, а след като открих, че с Web Radio функцията мога да слушам даже разни японски радиостанции удоволствието стана пълно. (Между другото докато пиша това Гибли джитка Frozen Bubble на съседното бюро )
После взеха та ми платиха за един проект, който се влачеше от сума време и реших, че е време за планираните 2GB RAM. Kingston беше свършил в Most, а мен ме мързеше да обикалям, така че купих A-Data. Така или иначе разлика надали ще усетя. Последва кратко пререкание продавача в кварталната фирма, който ми обясни, че ако сам си сложа паметта нямало да ми признаят гаранцията. Варианта, който предложи беше – донеси го в понеделник и до два дни ще ти го върнем. Е, не ми се чакаше, така че звъннах в сервиза. Пича на телефона директно ми каза, ако имаш отверка отваряй и действай проблем няма, ако ли не бачкаме до 18:30 заповядай. По някакви неведоми пътища избегнах задръстването в 17:30 и се озовах в сервиза. Две минути по-късно EEE-то получи сериозна инжекция под формата на двете гиги. Happy end, дет се вика.
П.П. Остава да си купя SDHC карта и четец.
П.П.П. Някой да има читав български превод на следният откъс от стихотворение на Емили Дикинсън:
I measure every grief I meet
With analytic eyes;
I wonder if it weights like mine,
Or has an easier size
Имам странното чувство, че моята интерпретация, няма да я одобрят:
Премервам всяка скръб, що видя
със зъркели аналитични
и чудя се дали тежи кат мойта
или е по-мънинка
Така де, поезията не ми е силата
