За първи път от 4 месеца се прибрах в Пловдив и установих, че не мога да позная стаята си. Няма я огромната секция с книгите. Дограмата е сменена, леглото ми е преместено. Може и да стане по-хубава, всъщност със сигурност ще стане по-хубава, но вече просто не я чувствам, като моята стая 
Най-щастлив от визитата ми е Дарки, който продължава да ме смята за една голяма гризалка и ходи неотлъчно по петите ми. Носи ми играчките си, за да му ги хвърлям. Мрънка да го чеша по корема 
И все пак, нещо не е напълно наред. Чувствам се не на място, някак си, което си и голяма мизерия, точно по празниците
Но стига толкова сдухване. Вчера с me wife тестихме видеочата на новия Skype. Резултата беше повече от добър и сега остава само да се сдобия със уеб камера, за да може и тя да ме вижда. Пък и уеб камерата дава някои доста интересни възможности 
Anyway остават ми само още ден и половина в Пловдив, so no reason to get gloomy
Весела Коледа на всички
