Имаме си PS2 :)

В събота с Гибли и Жоро си празнувахме рожденните дни. Купона, както и новогодишния, беше вкъщи. Доста пиене, странна музика от всички възможни жанрове (включае разни дето трудно влизат в графа “музика”, поне при трезвите хора) и кулминацията на вечерта - подаръците. С Гибли получихме това:

Бяха ни добавили и втори геймпад, и мемори карта. След като почистихме и се наспахме прекарахме неделята и понеделника в игра на God of War. В интерес на истината вторника също. Е обиколихме и повечето Пулсари из София, но какво да се прави, трябва да си набележа какво ще купувам на хонорар

P.S. Гибли е по-добра от мен на God of War. Най-малкото по-трудно се ядосва

Hey, hey, I want more wenches…

…lots of wenches is what I need

Или поредното забавно попадение на Metal Reviews Чета им ревютата от близо три години и открих една камара интересни групи, но нищо не може да се сравни с шотландските пирати Battleheart. След като с Гибли в един глас си тананикаме горното, смятайте за каква лиготия (в добрия смисъл на думата) иде реч. Иначе пичовете са смесица от Grave Digger, Running Wild и мъничко Children of Bodom. И са шотландци! Какво повече му трябва на човек.

Песен на вечерта:

Battleheart - Wenches and Mead

Петте неща…

Лина ме изненада прехвърляйки ми топката, така че сърдете се на нея:

1. Чета любовни романи. Някои даже ми харесват. По едно време бях станал фен на Нора Робъртс. После ми мина, но вкъщи все още има огромна колекция от такива книги и повечето съм ги чел.

2. Седял съм на една маса с Евгени Минчев. Това е тъмната тайна от студентските ми години. Пича е абсолютно неадекватен и се натресоха с едно негово другарче на нашата маса в кафенето на НБУ. Искаше да пеем чалга О_о. При положение, че аз и Венци бяхме в особено метълският си период - и двамата със зловещи фланелки (аз с някакъв Rotting Christ, а той със Slayer) подобно желание беше меко казано странно. Изгонихме ги доста бързо.

3. Никога не съм искал да бъда порноактьор. Странно, но факт. Не ме кефят мацките, пък и как да се мериш с титан като Рон Джеръми.

4. Карал съм комбайн. Бях във втори или трети клас. Съседа на село беше комбайнер в местното ТКЗС и дядо ми успя да ми уреди едно возене, а аз понеже съм нахален измуфтих и да ми даде да бъзикам ръчките и да изкарам един ред. Вероятно най-кривият ред в историята на родното комбайнерство, но пък бях страшно горд.

5. Фен съм на Майкъл Болтън. В девети клас майка ми ме взе на едно бизнес пътуване в Австрия. Домакините бяха уредили билети за Christmass in Vienna с участието на Пласидо Доминго, Майкъл Болтън и Ying Huang (никаква идея как се произнася). Концертът беше вълшебен и от тогава изпитвам голямо уважение към него. Заканил съм се да заведа Гибли на концерта му в София, ако наистина се случи.

Те това е. Няма да прехвърлям топкака на никого, че да не ме бият

За Гоблините…

Днес приключих със суровия превод на Goblins - The Outer Realm на Danny Willis. Страшно красива детска книжка, която ми достави голямо удоволствие и ме побърка с новите думички и животински видове измислени от автора. Утре, ако не ми мине котка път ще изчистя превода от грешки и може да се каже, че съм готов.

Да си призная малко ще ми липсва.

Честит ми Рожден ден:)

От днес официално съм на 26 Минавка малко, защото няма да мога да казвам, че съм на четвърт век А до следващата по-интересена възраст остават цели 4 години

За Гибли

Благодаря ти, че те има @}->–

Night Falls…

…или как агитката ме изненада приятно и за Нова Година ми подари това:

Вече си имам пълен комплект колекционерски издания на Guild Wars

И понеже играта е много по-приятна в добра компания, а рождения ден на Гибли беше на 5-ти тя се сдоби с това:

We never fight alone

P. S. Крайно време е да ги убедя с Драгън, че трябва да се напише нещо за тази поредица в Shadowdance

Направо ме е яд като чета глупостите в родните гейм списания.

P. P. S. А на агитката едно голямо “БЛАГОДАРЯ”