Like a rolling stone…

Преди месец, на 19-ти май направих поредната бъбречна криза. Само дето този път беше по-зловеща от обичайното и след кратко затишие между понеделник от 21-ви до 23 ме удари с нова сила и ме държа три дни. Който го е изпитвал знае за какви болки става дума. Някак оцелях и на 28 -ми ходих на уролог. Резултата - от ляво където беше кризата нямаше никой. За сметка на това от дясната страна 7 мм камък. В резултат взехме решение след 20-тина дни да го разбием с ултразвук.

Речено-сторено. Вчера ме приеха в болница и в 09:30 бях на масата на литотриптера. Докторите са забавни хора, викат ми “Може да почувстваш леко пощипване и слаба болка”. Естествено се оказа, че леко са подценили ситуацията. Чувството в общи линии е сходно с нормална бъбречна криза с тази разлика, че трябва да стоиш неподвижно. След 20 минутната процедура се чувствах сякаш банда скинари са ме ритали с кубинки в десния бъбрек. На теория може би нещата минаха успешно, но ще се знае чак на 27 юли, когато ми е насрочен профилактичния преглед. Ако не са втора процедура. Този път щяла да е с анестезия, за да работи апарата на по-голяма мощност @_@.

П.С. Иначе бидейки частна, болницата беше страшно луксозна. Всяка стая със собствена баня и тоалетна, кабелна телевизия при това без обичайния монетен апарат пред нея. Храната се носи от кетърингова фирма и беше вкусна. Направо не ми се тръгваше Само жегата зловеща, но какво да се прави Пловдив през лятото си е такъв.