Here We Go Again…
юни 24, 20075 дни след процедурата по разбиването, когато най-сетне се бях наканил да се прибирам към София екшънът започна отново.
В 5:30 сутринта се събудих със зверски болки. Два часа и половина се чувствах като в ада. Следваха една камара инжекции затишие от 3-4 часа и нов пристъп. Пак спазмалитици още 4 часа затишие и в момента отново се гърча:/
Няма по-голяма гадост от бъбречните кризи. Аман.
Дръж се. Дано най-накрая оставиш това зад гърба си.
Shine bright morning light
Now in the air the spring is coming
Sweet blowing wind
Singing down the hills and valleys
Keep your eyes on me
Now we’re on the edge of hell
Dear my love, sweet morning light
Wait for me, you’ve gone much farther, too far
Yan, ot moite byre4ni krizi i absoliutniqt mi otkaz da se typ4a s lekarstwa pone uspqh da nau4a 4e ima ob4to s kiselinnosta na krywta. No sega ne sym sigurna (za da te orientiram) – mai be6e niska kiselinnost. Specialno 6te prerowq wsi4kite zapiski koito si wodeh po onowa wreme (ot okolo 10 godini ne sym prawila kriza
za hrana, hranitelni navici i mineralnite vodi!
Kuraj!!
(Izwinqwam se za 6liokawicata!)