Welcome to the Jungle…

Не, не съм имигрирал нейде из Амазония. Просто днес правихме ремонт на квартирата на братовчедка ми в студентски град. Предишното ми ходене беше свързано с мъкнене на багаж и понеже имах разни проблеми с бъбреците се изнесох бързо и не огледах. Днес на слънчева светлина ситуацията беше… зловеща. Макар че всъщност това е доста меко казано.

Мястото беше мръсно. Ужасно мръсно. Направо да не повярва човек, че там са живели хора. Всъщност целият блок е адски мръсен и честно казано въобще не мога да схвана тая студентска логика — абе що да го пазя, като не е мое. Ами щото живеете там бе да му се и невиди. Щото ако си почиствате няма да ви лазят хлебарките докато спите. Но пък явно на самите студенти не им пука, че живеят в кочина.

Както и да е, след първоначалния шок и ужас с вуйчо ми бързо свалихме старите тапети, шпакловахме тавана на коридора, замазахме почти падналия таван на банята, намазахме с стените с грунд и се почна дивното оразмеряване и рязане на тапети. Младежите, които преди това бяха обитавали стаята явно са имали хигиенните навици на мухи лайнарки, защото ситуацията беше… смрадлива. За щастие с една опаковка “Роли” и малко топла вода могат да се сътворят чудеса. Изхвърлихме разни боклуци с неустановен произход, които може би бяха изчезнали от лаборатория, занимаваща се с производство на биологични оръжия. После се започна лепенето. Коридорът не е кой знае колко голям, но за сметка на това е строен по любимия на БГ майстора тертип — копеле стената е крива! Нищо, мазача ще я изправи. Майсторе стената все още е крива. Нищо, шпакловката ще я изправи. Ама тя пак е крива… Е ся, нали ше я мине бояджията…

След 9 часов екшън най-сетне чудото стана. Човек влиза в коридора и не му се иска моментално да се завърти на обратно и да хване гората където хем ще е по-чисто, хем ще е по-приятно. И цялото удоволствие струваше 1 опаковка “Роли”, 4 ролки тапети по 3.25 , едно лепило за тапети от 4.35 и 3-4 литра латекс. Мамка му, не е някаква колосална сума. Обаче явно не сме дорасли, за да се научим да пазим чуждото.

П. П. А в крайна сметка занятието беше даже приятно. От доста време не ми се беше случвало да се занимавам с чисто физически труд и бях забравил колко разтоварващо може да действа.