Измина първата седмица активно ползване на EEE PC-то. Може да се каже, че съм повече от доволен. Машинката оправда всичките ми очаквания, че даже и ги надмина. Първата ми работа беше да замъкна Гибли на пазар. След доста обикаляне се сдобих със следните благинки:
1. Logitech Ultra-Flat Keyboard
Разкошна клавиатура. Меки клавиши и истинско удоволствие да се пише. Само End-а са го набутали на странно място и продължавам да го бъркам, но ще свикна 
Основен минус е високата цена. (За 1/2 от тия кинти A4Tech предлагат страхотно решение, ако имаше USB вариант нямаше да му простя.)
2. Мишок G-Cube Wind
Без съмнение най-красивата мишка, която съм имал. Като бонус е и удобна. Да, знам, че се водят женски, но ми е подарък и страшно и се радвам. Единствен минус, няма допълнителни бутони програмируеми бутони, но пък не е голяма болка. П.П. G-Cube е запазена марка на A4Tech
Последва здрава експлоатация, а след като открих, че с Web Radio функцията мога да слушам даже разни японски радиостанции удоволствието стана пълно. (Между другото докато пиша това Гибли джитка Frozen Bubble на съседното бюро :))
После взеха та ми платиха за един проект, който се влачеше от сума време и реших, че е време за планираните 2GB RAM. Kingston беше свършил в Most, а мен ме мързеше да обикалям, така че купих A-Data. Така или иначе разлика надали ще усетя. Последва кратко пререкание продавача в кварталната фирма, който ми обясни, че ако сам си сложа паметта нямало да ми признаят гаранцията. Варианта, който предложи беше - донеси го в понеделник и до два дни ще ти го върнем. Е, не ми се чакаше, така че звъннах в сервиза. Пича на телефона директно ми каза, ако имаш отверка отваряй и действай проблем няма, ако ли не бачкаме до 18:30 заповядай. По някакви неведоми пътища избегнах задръстването в 17:30 и се озовах в сервиза. Две минути по-късно EEE-то получи сериозна инжекция под формата на двете гиги. Happy end, дет се вика.
П.П. Остава да си купя SDHC карта и четец.
П.П.П. Някой да има читав български превод на следният откъс от стихотворение на Емили Дикинсън:
I measure every grief I meet
With analytic eyes;
I wonder if it weights like mine,
Or has an easier size
Имам странното чувство, че моята интерпретация, няма да я одобрят:
Премервам всяка скръб, що видя
със зъркели аналитични
и чудя се дали тежи кат мойта
или е по-мънинка
Така де, поезията не ми е силата 
