Не знам за вас, но за мен слушането на музика е особено преживяване. Не съм от хората, които просто си пускат нещо за фон. Обичам да чета текстовете, да търся информация за нещата, които са ми направили впечатление, да се задълбавам. Последното често води до нещо като information overload и понякога Гибли става жертва на спонтанните ми изблици да и пускам някой изпълнител и да я заливам с неща за него, които са ми се сторили интересни. Не знам доколко на нея и е интересно, но по думите й говоря доста разпалено и понякога даже я зарибявам.
Цялото това лирично встъпление е плод колкото на невъзможността ми да започвам постовете си по интересен начин, толкова и на желанието ми да се изфукам, че по подобен начин я „открехнах“ за AYREON и може да се каже, че вече е фенка на проекта. И понеже едно нещо обикновено води до друго преди няколко дни докато ровех из youtube се натъкнах на това изпълнение:
Парчето е The Castle Hall от Into The Electric Castle в изпълнение на Streams of Passion и Damian Wilson. Гибли направи грешката да ме попита къде другаде е участвал Damian Wilson и стана тя каквато стана. Изнесох й кратка история на Threshold и изразих съжалението си от напускането на Мак и възхищението си от това как Damian се притече на помощ на старите си колеги и спаси турнето им. После попаднах на новината, че е пуснал целият си соло каталог за безплатно сваляне и естествено се възползвах от възможността. Без някакви предварителни очаквания пуснах единият албум и останах изключително приятно изненадан. Музиката е нежна, меланхолична, с рядко смислени текстове (повярвайте ми това Е голяма рядкост щом иде реч за хард рок и хеви метъл). Предимно китара и глас с ненатрапващи се включвания на други инструменти. Вълшебна. А най-прекрасното е, че си личи колко много Damian обича това, което прави.
Логичната, поне за мен, следваща стъпка беше да натисна бутона Donate и да даря скромна сума за каузата. Човекът ми беше подарил няколко прекрасни мига с творчеството си и това беше моят начин да кажа благодаря. Нещата би трябвало да приключат до тук, но на следващият ден в пощата ми имаше писмо с подател Damian Wilson. В него той лично ми благодареше за дарението (чак ме хвана срам колко е скромно) и изразяваше радостта си, че музиката му е стигнала до България. А на мен ми стана адски хубаво, че още има такива хора, които искрено обичат онова, което правят и парите не са единственият им движещ мотив. Поклон. Това донякъде ми върна вярата в човечеството…
Вместо завършек един цитат от коментарите под горното видео:
joeyz70
Your right about this guy, he is the most genuine bloke you could meet. I mixed with him 15 years ago while working in the U.K. He use to sing in the pub with just a guitar and would mesmorize everyone. There is no shit about him.
