Wireless at last

След доста отлагане се сдобих със Edimax Wireless Router BR-6504n, купен на промоция от Multirama. EEE PC-то от своя страна се сдоби с безжичен интернет. Аз доволен

Една седмица с EEE PC :)

Измина първата седмица активно ползване на EEE PC-то. Може да се каже, че съм повече от доволен. Машинката оправда всичките ми очаквания, че даже и ги надмина. Първата ми работа беше да замъкна Гибли на пазар. След доста обикаляне се сдобих със следните благинки:

1. Logitech Ultra-Flat Keyboard

Разкошна клавиатура. Меки клавиши и истинско удоволствие да се пише. Само End-а са го набутали на странно място и продължавам да го бъркам, но ще свикна Основен минус е високата цена. (За 1/2 от тия кинти A4Tech предлагат страхотно решение, ако имаше USB вариант нямаше да му простя.)

2. Мишок G-Cube Wind

Без съмнение най-красивата мишка, която съм имал. Като бонус е и удобна. Да, знам, че се водят женски, но ми е подарък и страшно и се радвам. Единствен минус, няма допълнителни бутони програмируеми бутони, но пък не е голяма болка. П.П. G-Cube е запазена марка на A4Tech

Последва здрава експлоатация, а след като открих, че с Web Radio функцията мога да слушам даже разни японски радиостанции удоволствието стана пълно. (Между другото докато пиша това Гибли джитка Frozen Bubble на съседното бюро :))

После взеха та ми платиха за един проект, който се влачеше от сума време и реших, че е време за планираните 2GB RAM. Kingston беше свършил в Most, а мен ме мързеше да обикалям, така че купих A-Data. Така или иначе разлика надали ще усетя. Последва кратко пререкание продавача в кварталната фирма, който ми обясни, че ако сам си сложа паметта нямало да ми признаят гаранцията. Варианта, който предложи беше - донеси го в понеделник и до два дни ще ти го върнем. Е, не ми се чакаше, така че звъннах в сервиза. Пича на телефона директно ми каза, ако имаш отверка отваряй и действай проблем няма, ако ли не бачкаме до 18:30 заповядай. По някакви неведоми пътища избегнах задръстването в 17:30 и се озовах в сервиза. Две минути по-късно EEE-то получи сериозна инжекция под формата на двете гиги. Happy end, дет се вика.

П.П. Остава да си купя SDHC карта и четец.

П.П.П. Някой да има читав български превод на следният откъс от стихотворение на Емили Дикинсън:

I measure every grief I meet

With analytic eyes;

I wonder if it weights like mine,

Or has an easier size

Имам странното чувство, че моята интерпретация, няма да я одобрят:

Премервам всяка скръб, що видя
със зъркели аналитични
и чудя се дали тежи кат мойта
или е по-мънинка

Така де, поезията не ми е силата

Eee yet another PC :)

От известно време насам с Гибли изпитвахме остра нужда от второ ПС. И двамата превеждаме и когато тя ми дойдеше на гости за през уикенда (или респективно аз се пренесях при нея) творческия процес на един от нас почваше да страда. Пък и имаше малко конкуренция кой да браузи из нета и да чете Блогосферата

Някак бях успял да подкарам един стар Celeron на 300Mhz, че даже и интернет му пуснах при все мъката, която е използването на LAN на Windows 98 (нe SE ами първата версия) . Обаче баш тогава стана наводнението в пловдивския офис и трите монитора дадоха фира. Логично 17-ката, която бях вързал на Celeron-а замина в посока Филибето и ние се оказахме в изходна позиция.

Почнаха се едни планове от моя страна за някакъв notebook, който да играе ролята на второ PC, но по една или друга причина все не успявах да заделя нужните средства от бюджета (да се чете: “доларът пада, книгите от амазона стават все по-достъпни, ще поръчам само още една, мамо”) . И тогава попрочетох малко коментари за Asus EEE PC, гледах няколко видео ревюта и признавам си без бой - зарибих се сериозно. (Трябва да призная и ролята на Гибли, която като видя e3 PC-то каза: “На хонорар ще си купя такова!”) А и в автобуса мернах един човечец, който си житкаше на едно зелено Asus-че и… Почнах да кроя планове и да обмислям откъде да поспестя малко парици. Оптимистичните варианти бяха за средата на май месец (или края на април). Е, вместо това взе та се случи в края на март При това доста неочаквано. Благодарностите са изцяло за майка ми, която удари много сериозно рамо.

Самата покупка също си беше късметлийска. Оказа се, че в Most имат само Surf вариант (без Уеб камера и в някои случаи със запоен RAM) и такъв с Windows XP. Второто е със 138 лева по-скъпо и честно казано не ми се нравеше като идея. Тогава се сетих, че на витрината на една от кварталните фирми се мъдреше един черен красавец. В 17:45 отидох при тях и след бърза проверка, че е правилния модел се сдобих с машинката.

Управлението наистина е елементарно, графичната среда е много сходна с тази на Windows. Даже лаик като мен с малко четене успя да си инсталира кирилица и да си оправи настройките за нета (ще се мисли за рутер, че и майка ми е мобилна и става малко сложно да се вържат всички машини). Осовното притеснение, че 7″ са малко се оказа не съвсем вярно. Да налага се да скролвам, но всъщност се свиква и неусетно вместо бърз тест за 15 минути прекарах около час да браузя нета.

Следващата цел ще е една хубава (и голяма) SDHC карта (ако някой има препоръки за марката ще съм благодарен да ги чуя) и 2 GB RAM (не особено спешни, тъй като на този етап нямам планове да го товаря много). Ами това е, като потестя още малко може и да напиша някакви допълнителни впечатления, но вероятно ще ме домързи

П. П. Клавиатурата наистина е малко ситна, но пък за късмет ръцете ми не са чак толкова големи. Все пак ще инвестирам в една USB клавиатура и някакво мишле (освен, ако не изровя HP-то, което бях купил за предния notebook, но майка ми не хареса, защото и беше малко).

Днес…

…беше един от онези странни дни, в които нищо не става точно както е било планирано. Но пък вероятно това е едно от нещата, които правят живота интересен. Не че толкова държа да ми е интересно де. Даже изпълнения като днешното е по-добре да са максилано редки. Този път обаче си казах: “Никакво сдухване!” и започнах да ровя из нета в търсене на новия клип на X Japan. Клипа не намерих, но докато се мотаех из дебрите на www.jrockrevolution.com попаднах на секцията с откъси от видеота и си харесах това:

Групата се зове Kagrra, (със все запетайката), а парчето е поздрав за Гибли, моят ангел-пазител. Благодаря ти, че те има. Няколко разменени с думи с теб и вече се чувствам по-добре. Дано клипа ти хареса колкото и намен. Мисля, че е твой тип.

Сега се заемам с оправянето на бакиите които сътворих сутринта, докато правех поредния ъпдейт на един от сайтовете, които поддържам. Добре, че си пазя инфото на сто места, че за малко да стане голяма беля

How nerdy am I?

62% scored higher (more nerdy),
1% scored the same, and
37% scored lower (less nerdy).

Явно не много.

Welcome to the Jungle…

Не, не съм имигрирал нейде из Амазония. Просто днес правихме ремонт на квартирата на братовчедка ми в студентски град. Предишното ми ходене беше свързано с мъкнене на багаж и понеже имах разни проблеми с бъбреците се изнесох бързо и не огледах. Днес на слънчева светлина ситуацията беше… зловеща. Макар че всъщност това е доста меко казано.

Мястото беше мръсно. Ужасно мръсно. Направо да не повярва човек, че там са живели хора. Всъщност целият блок е адски мръсен и честно казано въобще не мога да схвана тая студентска логика — абе що да го пазя, като не е мое. Ами щото живеете там бе да му се и невиди. Щото ако си почиствате няма да ви лазят хлебарките докато спите. Но пък явно на самите студенти не им пука, че живеят в кочина.

Както и да е, след първоначалния шок и ужас с вуйчо ми бързо свалихме старите тапети, шпакловахме тавана на коридора, замазахме почти падналия таван на банята, намазахме с стените с грунд и се почна дивното оразмеряване и рязане на тапети. Младежите, които преди това бяха обитавали стаята явно са имали хигиенните навици на мухи лайнарки, защото ситуацията беше… смрадлива. За щастие с една опаковка “Роли” и малко топла вода могат да се сътворят чудеса. Изхвърлихме разни боклуци с неустановен произход, които може би бяха изчезнали от лаборатория, занимаваща се с производство на биологични оръжия. После се започна лепенето. Коридорът не е кой знае колко голям, но за сметка на това е строен по любимия на БГ майстора тертип — копеле стената е крива! Нищо, мазача ще я изправи. Майсторе стената все още е крива. Нищо, шпакловката ще я изправи. Ама тя пак е крива… Е ся, нали ше я мине бояджията…

След 9 часов екшън най-сетне чудото стана. Човек влиза в коридора и не му се иска моментално да се завърти на обратно и да хване гората където хем ще е по-чисто, хем ще е по-приятно. И цялото удоволствие струваше 1 опаковка “Роли”, 4 ролки тапети по 3.25 , едно лепило за тапети от 4.35 и 3-4 литра латекс. Мамка му, не е някаква колосална сума. Обаче явно не сме дорасли, за да се научим да пазим чуждото.

П. П. А в крайна сметка занятието беше даже приятно. От доста време не ми се беше случвало да се занимавам с чисто физически труд и бях забравил колко разтоварващо може да действа.

The Lunatic Cafe

Днес я предадох в издателството Може да се каже, че да превеждам Лоръл Хамилтън беше нещо като сбъдната детска мечта. Да видим какво ще последва.

69…

…любимото ми число Точно 69 часа след началото на поредната криза успях да извадя част от камъка. Не е кой знае колко голяма - около 3 мм в диаметър, но пък е ръбата и причини такива болки, че буквално си бях забравил името. Поне вече му се вижда края… Надявам се.

Here We Go Again…

5 дни след процедурата по разбиването, когато най-сетне се бях наканил да се прибирам към София екшънът започна отново.

В 5:30 сутринта се събудих със зверски болки. Два часа и половина се чувствах като в ада. Следваха една камара инжекции затишие от 3-4 часа и нов пристъп. Пак спазмалитици още 4 часа затишие и в момента отново се гърча:/

Няма по-голяма гадост от бъбречните кризи. Аман.

Like a rolling stone…

Преди месец, на 19-ти май направих поредната бъбречна криза. Само дето този път беше по-зловеща от обичайното и след кратко затишие между понеделник от 21-ви до 23 ме удари с нова сила и ме държа три дни. Който го е изпитвал знае за какви болки става дума. Някак оцелях и на 28 -ми ходих на уролог. Резултата - от ляво където беше кризата нямаше никой. За сметка на това от дясната страна 7 мм камък. В резултат взехме решение след 20-тина дни да го разбием с ултразвук.

Речено-сторено. Вчера ме приеха в болница и в 09:30 бях на масата на литотриптера. Докторите са забавни хора, викат ми “Може да почувстваш леко пощипване и слаба болка”. Естествено се оказа, че леко са подценили ситуацията. Чувството в общи линии е сходно с нормална бъбречна криза с тази разлика, че трябва да стоиш неподвижно. След 20 минутната процедура се чувствах сякаш банда скинари са ме ритали с кубинки в десния бъбрек. На теория може би нещата минаха успешно, но ще се знае чак на 27 юли, когато ми е насрочен профилактичния преглед. Ако не са втора процедура. Този път щяла да е с анестезия, за да работи апарата на по-голяма мощност @_@.

П.С. Иначе бидейки частна, болницата беше страшно луксозна. Всяка стая със собствена баня и тоалетна, кабелна телевизия при това без обичайния монетен апарат пред нея. Храната се носи от кетърингова фирма и беше вкусна. Направо не ми се тръгваше Само жегата зловеща, но какво да се прави Пловдив през лятото си е такъв.